КАВУЛЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. Обзалагам се. Слънчо праща два юнаци. / — „Сам да дойде на изтоци, / дето слънчо рог подава, / да са двама кавулиме. / Ако ли ма тя [малка мома] надгрее, / да ми земе руса глава.“ Нар. пес., СбВСтТ, 21.